Кехлибар- избор на цвят
Различават се над 200 нюанса на кехлибар с различни отенъци и 7 основни цвята, които варират от жълто до оранжево и дори бял кехлибар. Разграничват се и зелен и син кехлибар, но те се срещат изключително рядко.
Два основни критерия за избор на кехлибар
Има 2 основни фактора, които могат да повлияят върху избора на цвят за кехлибар.
Първият фактор са балончетата включения- това са газовите мехурчета, които се намират в кехлибара. Тези мехурчета блокират светлината, която преминава през естествения камък, благодарение, на което се дължат различните нюанси кехлибар.
Вторият фактор е източникът на дърво от които е формиран кехлибара, тъй като някои цветове кехлибар се срещат само в някои дървета.
Съвет при избор на цвят на кехлибар
За лечебни цели се препоръчва употребата на всички нюанаси на жълтия, жълто-оранжев, конячен, до тъмно-кафяв кехлибар (за щитовидната жлеза), както и черен кехлибар.
Препоръчва се неполиран кехлибар, тъй като при него е по-голямо съдържанието на т.н. янтарна киселина.
Жълт кехлибар
Жълтият кехлибар е най-широко разпространеният кехлибар, около 70% от находищата на кехлибар в света се дължат на жълтия кехлибар. Жълтият цвят може да варира и да е с различни нюанси до кафеникаво, в зависимост от броя на газовите мехурчета, които се намират в скъпоненния камък. Колкото броя на мехурчетата е по-голям, толкова е по-светъл и цвета кехлибара.
- Жълт, жълто-оранжев до златисто-кафяв кехлибар. Тези цветове на кахлибар носят на притежателите си веселие, успехи, изоблие, радост и красота. Едновременно с това зареждат с търпение, спокойствие, любов и защита. Жълто оранжевия кехлибар е наричан е още камъка на любовта. Може да се използва и като брачен талисман.
Светло златисто-кафяв кехлибар– балансира чакрата на третото око/челото, като едновременно с това и повишава и интелектуалните способности, подобрява мисленето.- Тъмно златисто-кафяв кехлибар – балансира гърлената чакра. Препоръчва се при проблем с щитовидната жлеза. Помага при вземане на решения и трудни ситуации.
Червен кехлибар
Залежите с червен кехлибар се срещат много рядко, само 2-3% от целия кехлибар е червен. Поради това, че този камък преди години се е намирал изключително трудно, той се е носел само от богати хора. При археологически находки, пръстени от червен кехлибар са намирани в исторически гробове, носени от знатни и заможни хора.
Днес не е трудно да се намерят бижута от червен кехлибар и то на достъпни цени. Това се дължи на факта, че в повечето случаи червен кехлибар се получава, чрез загряване на жълт кехлибар до много висока температура.
Зелен кехлибар
Зеленият кехлибар е много рядък естествен камък, само 2% от залежите на кехлибар в света са от зелен кехлибар. Има различни отенъци на зеленият кехлибар, от жълто-зелен до по-тъмно зелен кехлибар, който е по-красив и по-ценен като камък. Вярва, се че зеленият кехлибар носи късмет.
Зеленият кехлибар е формиран като към има много растителни и животински включения. Често зеления кехлибар е по-груб, в сравнение с остания кехлибар
Син кехлибар
Синият кехлибар е един от най-редките кехлибари в света, едва 0,2% от залежите на кехлибар се дължат на него. Поради това, той е високо ценен и е почти невъзможно да бъде намерен и закупен.
В миналото синият кехлибар е бил ценен от свещениците, тъй като се е смятало, че чрез него може да се получи благословията на боговете.
Черен кехлибар
Залежите на черен кехлибар са около 15% от залежите на кехлибар в света в естествено състояние. Характерно за черният кехлибар, е че той не е напълно фосилизирала смола. Черният кехлибар е образуван когато смолата от дървото се е смесила с почвата, отломки и други включения. При задържане на черен кехлибар срещу светлината, след известно време ще се види, че той всъщност не е черен, а е кафяв или тъмно червен. Поради тази причина, има твърдения, че черен кехлибар не съществува.
Черният кехлибар намалява болката и засилва съпротивителните сили на организма, балансира целия енергиен поток в тяло.
Как се прочиства кехлибара
Кехлибара се поставя под хладка, течаща вода за няколко минути. Добре е да се избягва нагряването на кехлибара от пряко слънце, тъй като може да се напука и да стане чуплив.
