6 вида фалшив кехлибар

Кехлибар с включения и цена

В момента пазара е наводнен с фалшив кехлибар, особено кехлибар с включения. Често опредеянето на истинския от фалшивия кехлибар е трудно, а понякога дори невъзможно, поради което много хора могат да бъдат измамени. Възможно е фалшивите продукти да се продават в пъти, на по-висока цена, в сравнение с истинския кехлибар. Цената не е определяща и често няма никакво значение. 

Видове фалшив кехлибар

Материалите, които се използват за производство на фалшив кехлибар или имитации на кехлибар, най-често са- копал, стъкло, фенолни смоли, целулоид, казеин, пластмасов полиестер.

 Копал

Много често копала се продава като Балтийски кехлибар, но в действителност това е много млада дървесна смола (1000 до 1 милион години). В копала е възможно да има природни включения, но обикновено те са фалшифицирани. Насекомите, които са вкарани в тях, са твърде големи и твърде добре изглеждащи. Копалът се топи при доста ниска температура (по-ниска от 150 ° С), и има тенденция да се топи, а не да гори, както е при кехлибара. Често копала е наричан „млад кехлибар”, което е доста объркващо за хората. При заливане с ацетон, повърхността на копала, става лепкава. След загряване от копала се отделя сладка миризма на горящи смоли.  

Стъкло

Лесно е да се прави разлика между стъкло и кехлибар. Стъклото е по-твърдо, освен това стъклото не може да се надраска, както е при кехлибара.Стъклото е студено и пожароустойчив, докато кехлибара е топъл и запалим. 

Фенолни смоли

Често, този материал се намира, на пазара, като се предлага за кехлибар. Най-важното нещо, по което може да се разпознае такъв вид фалшив кехлибар, това е формата. Тези кехлибарени мъниста имат особено точна форма (овална), каквато е много трудно да бъде направена от истински кехлибар. Цветът на фенолните смоли е много подобен на истинския кехлибар (тъмно червено, мътен жълт, бистър). Друг съществен белег, е че след загряване изкуствения кехлибар от фенолни смоли, не отделя миризма на борова смола, която е характерна за Балтийския кехлибар.

Целулоид (нитроцелулоза)

Фалшивия кехлибар от целулоуд, обикновено е жълт и мътен. Оптически е трудно да се разграничи от истинския кехлибар. Разликата между Балтийския кехлибар и целулоида, е че целулоида е по-твърд и не е толкова горим, колкото е естествения кехлибар. След загряване, от кехлибар със целулоид се отделя миризма на изгоряла пластмаса, а не на борова гора, както е при истинския кехлибар. 

Казеин

Казеина, се използва за производство на пластмаса. При този вид изкуствен кехлибар, перлите са мътни, с мътно жълт цвят. Този вид изкуствен кехлибар е малко по-тежък от естествения кехлибар. След загряване от него се отделя миризма на изгоряла пластмаса. 

Модерни пластмаси (полиестер, полистирол)

Този вид пластмаса се използва за производство на изкуствен кехлибар с включения. Оптически този заместител е почти невъзможно да бъде различен, защото от него могат да бъдат получени автентични кехлибарени цветове, както и бистрота. Тук най-важният признак за фалшив кехлибар е подобно, както при копала, фалшифицираните включения са твърде големи (повече от 10 мм), виждат се ясно, като са поставени в самия център на пластмасата, нещо което е почти невъзможно да бъде направено при истинския кехлибар. След загряване от този вид изкуствен кехлибар, отново се отделя миризма на изгоряла пластмаса. 

Най-сигурният метод за определяне на кехлибар

Методите за определяне на истински от фалшив кехлибар, са сложни и понякога трудно приложими, дори за специалисти занимаващи се с кехлибар от години. На първо място най-сигурният метод, за определяне на истинския кехлибар, това е кехлибара, да се купува от надежни и сигурни източници, с необходимите сертификати.