Повече за търговията с кехлибар
Първата търговия с кехлибар
Учените предполагат, че търговията с кехлибар започва още през новокаменната епоха. Полученият кехлибар, в големи изкопни центрове в Ютланд и в източната част на Балтийското 
крайбрежие, постепенно започва да се разпространява в Централна Европа, като достига дори до Египет. Балтийски кехлибар е открит през 3400-2400 пр.н.е. в гробниците на Египетски фараони. Немският археолог Хайнрих Шлиман, който през 1871-1890г., открива Троя, намира кехлибарени мъниста, заедно с други артефакти, за които се установява, че са направени от кехлибар, донесен от брега на Балтийско море през 3000 пр.н.е. Балтийски кехлибар е открит и в куполни гробници от Микенската цивилизация, изградени на остров Крит през 1600-800 пр.н.е.
Кехлибареният път
Още през 1-ви – 3-ти век е имало интензивна търговия с кехлибар с Римската империя и нейните колонии, което води до образуването на т.нар 
Кехлибарен път. Кехлибарът бързо се превръща в много ценна суровина, която често, в Гърция и в Римската империя се нарича „Северното злато“. Прозрачен червеникав или златист кехлибарът е особено ценен, като се използва за производството на накити, малки сечива и посуда. Непрозрачният кехлибар се използва за производството на тамян. Плиний Стари в неговата творба, описва онези времена, като разказва една история за един римски 
конник, който успява да донесе, такова количество кехлибар, с което е било възможно да се украсят и дрехите и ръцете на гладиатор, като най-голямото парче тежи над 4 кг. Кехлибарът, който е предназначен за Римската империя е съхраняван на определени места по пътя, т.н междинни точки. В района на Вроцлав са открити три такива склада, с над три тона кехлибар. През 3-ти век, на изток от реките Днепър, Днестър и Прут, са открити нови търговски пътища накехлибар. Търговски отношения с кехлибар са установени със славянски селища, римски колонии по крайбрежието на Черно море, а по-късно и с Византийската империя и арабските страни.
Кехлибарът и „Ордена на рицарите на Кръста”
През 12 век кръстоносци започват да атакуват селищата по брега на Балтийско море, като след известно време монополизират кехлибарените находища, както и преработката и търговията с 
кехлибар. През 1264 г. при споразумение със Самбийския архиепископ всички земи, богати със залежи на кехлибар са дадени на Ордена на рицарите на Кръста, като архиепископът получава една трета от събрания кехлибар. Местните жители, които преди това събрат и търгуват с кехлибар в продължение на векове, загубват това свое право. По заповед на Ордена всички намерени кехлибарени парчета, трябва да бъдат предавани на определени служители. За хората, които се опитват да скрият, дори най-малките количества кехлибар, има наложени огромни глоби. В началото на 19-ти век е нает палач в Кьонигсберг, чието задължение е да изпълнява смъртните наказания при умишлено събиране на кехлибар.
