От Земята, през кехлибарените занаятчии, до изискани бижута от Балтийски Кехлибар.

Балтийския кехлибар е създаден преди повече от 45 милиона години, когато в резултат на затопляне на климата, горите в региона на Балтийско море започват да образуват смола. Смолата, която започва да се стича от дърветата е толкова много, че буквално образува след себе си цели пътища, които се вливат в морето. Много често след това, след буря, се случва морето да изхвърля цели късове кехлибар.  

Как кехлибара се превръща в красиви бижута?

И така, как суровината от кехлибар се превръща в красиви и хомеопатични бижута, които виждаме днес? За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се проучи от какво наистина е направен кехлибара?

Кехлибарът е вкаменена органична смола, той не е минерал или камък. Естественият Кехлибар, който се извлича от морето е с много груби ръбове, за да стане зашеметяващо гравиран продукт, кехлибара трябва да се обработи. Макар да е по природа много мек, кехлибара е достатъчно силен при обработване, пробиване или полиране. Ето защо той трябва да бъде внимателно обработван от опитни занаятчии, за да се превърне в красиво бижу без драскотини или пукнатини

Всички стъпки в процеса на обработване на кехлибара

Стъпка 1. Шлайфане.

Това става на специален колан, или шлайфане с колело. Това е сложен и опасен процес, към който трябва да се подхожда много внимателно, за да се избегнат трудови злополуки при обработката на кехлибара. При тази първа стъпка кехлибара, може да добие желаната форма, въпреки че по повърхността все още е доста груб.

Стъпка 2. Полиране.

Извършва се на специално колело за полиране. Това също е много трудна стъпка за занаятчиите, тъй като колелото може да отскочи и да нарани този, който работи на него. Колелото също така може да изхвърли, надраска или счупи кехлибара. Най-добрите майстори на кехлибар, при този процес предпочитат използване на съединение, което съдържа по-голямото количество восък. По този начин се дава възможност на повърхността на кехлибара да диша. Повърхността на истинския Балтийски кехлибар е мека, може лесно да се надраска, но също така, може да се полира отново до естествената си красота.

Стъпка 3. Полиране до блясък.

При този етап на полиране се започва със специална комбинация от съединения със сложни смеси от восък, фино смлян варовик, както и смеси наподобяващи паста за зъби. Кехлибарът се поставя в метален варел пълен с вода и пясък, за да паднат драстично, парченцата от неговия твърд външен слой. След това, кехлибара се слага в бъчва, пълна с вода, сапун и пемза, за приблизително 12 часа. След този процес кехлибара има много гладка полирана повърхност, но това все още не е всичко. Процеса на полиране до блясък продължава. Кехлибарът се поставя в специален сух дървен барел, с пробити малки дупчици, за да може кехлибара да диша. По този начин кехлибара престоява още една нощ, в специално създадена естествена паста, заедно с малки кубчета от дърво.

Стъпка 4. Пробиване.

Тук се търси най-естествената, вътрешна красота на кехлибара. Тук е мястото, където занаятчиите на кехлибар започват фазата на проектирането. Инструментът на занаятчиите в тази фаза на моделиране е свредло, с помощта, на което се прави дупка, където се поставят парчетата кехлибар, за да преминат през нишки. Тази стъпка е от решаващо значение за създаването на перфектно сътворените бижута от кехлибар.

Съвети, които е добре знаете.

Естественият  Балтийски кехлибар е чист кехлибар, през всички тези етапи на своето пътешествие от суровината до крайния продукт, а именно шлифоване, полиране и пробиване, кехлибара може да се затопли. Това не е притеснително, тъй като показва, че кехлибара е с лъчиста и дишаща повърхност. Ето защо ако се наложи кехлибара да обработвате кехлибара, винаги може да използвате колело за шлайфане, заедно с вода за охлаждане.

Натуралният кехлибар, във всеки краен вид- кехлибарени колиета, гердани, гривни, статуи и т.н., винаги трябва да се съхраняват в мека, платнена торба или облицована дървена кутия. Това е така, за да се защити повърхността на кехлибара, както и да се гарантират, че природните и лечебни свойства, на кехлибара, са запазени.